Трябва ли Европа да финансира Украйна? Не може лесно да си позволи да не
Европа се бори да откри пари, с цел да финансира военните старания на Украйна. Неговите обременени с задължения страни избират да не се спъват. А Европейската комисия към момента се пробва да получи цялостна поддръжка за предлагането си да употребява замразени съветски активи, с цел да поддържа до 210 милиарда евро заеми. Опасността обаче е, че бездействието ще ви коства доста по-скъпо.
Помислете за това за миг като за чисто финансов въпрос. От една страна, Европа се ангажира да финансира военните старания на Украйна за, да речем, четири години, без значение дали посредством една от другите схеми за привличане на замразени съветски активи или, в краен случай, като държавите-членки сами влагат парите. Прогнозите за това какъв брой ще коства това варират: МВФ пресмята дефицит на финансиране от 136 милиарда $ до 2029 година, до момента в който отчет на консултантската компания Corisk и Норвежкия институт за интернационалните връзки пресмята сред 522 милиарда и 838 милиарда евро.
Изплащането идва, в случай че Украйна успее затова да тласне Русия към рационално преустановяване на огъня. Президентът Владимир Путин надали би бил в положение да изиска връщането на замразените активи на Русия на стойност 210 милиарда евро, което значи, че част или всички първични разноски ще бъдат възобновени. И до момента в който Европа има основателни аргументи да усили разноските си за защита по този начин или другояче, по-малко евентуално е Путин да съставлява спомагателна военна опасност.
Сега помислете за различния път, при който Европа не съумява да се събере. Тогава е по-вероятно Украйна да капитулира пред преустановяване на огъня при изискванията на Русия, което може да накара Путин да се отърси от актуалните наказания и може би даже да се върне в Г-8. Европа, изправена пред по-богата и смела Русия, ще бъде подложена на голям напън да харчи гневно за бързо подсилване на защитата си.
Цената на този сюжет също може да варира доста. Кориск счита, че съветска победа ще коства на Европа сред 1,2 и 1,6 трилиона евро за четири години, в това число увеличените разноски за защита и евентуалния приток на бежанци. По време на Студената война разноските за защита на Обединеното кралство доближават своя връх през 1955-56 година на 7,6 % от Брутният вътрешен продукт. Постигането на Европа до това равнище от сегашните 1,6 % изисква спомагателни разноски от над 1 трилион $ годишно.
Това са опростени резултати и има други, които се намират някъде по средата. Русия може да завоюва превъзходство, единствено с цел да се върне към мирни и преференциални връзки със своите съседи. Но Европейски Съюз би било безразсъдно да залага на това. Също по този начин е допустимо Украйна да получи малко пари, да се бори още няколко години и отново да не успее да получи преимущество.
Но даже приписвайки ненулева възможност на тези резултати, финансирането на военните старания на Украйна е по-добра възвръщаемост на парите на Европа, в сравнение с да се постанова да възпира самата победоносна Русия. Разбира се, войната надвишава паричните решения, само че що се отнася до финансовите въпроси, разумният ход е много явен.
